Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Българският Одисей

 

Пламен Антов

 

 

 

Жив е той, жив е – тук на Балканите –
земя на герои, земя на въстания…
Познато начало, но с нов деиктизъм.
Че в нови дискурси исторьята влиза.

 

Че нови пространства разгръщат посоки,
екстатично разбягващи се нашироко;
и нови герои снага си възправят
в тази нова земя, в тази нова държава…

 

Че Родината не е в синхронните предели,
които днес един, друг утре ще насели;
неуловимото тя е пространство,
в което, скрит като охлюв, да странстваш.

 

От Цариграда до Сръбско и от Бяло море
до Дунава може само красиво да се умре –
да бъдеш геройски обесен, разпънат, убит.
Но е неуютно да пребиваваш в ниския бит.

 

Тесен е този свръхсигнифициран контекст
(в който ти сам си частица от текст).
Да сменим историческото с географското!
Да нахлуем в пластовете на пространството!

 

Себеидентификацията се нуждае от Другост –
както мъж от жена и съпруг от съпруга,
както Одисей от пътя към Троя и както
от пътя към чуждата-своя Итака…

 

Както окото от гледката прелестна,
която самo си създава, за да изчезне
после завинаги в нея; и както листът
се нуждае от моята тромава мисъл…

 

Но пътувайки днес към Итаката своя,
Одисей е понесъл в главата си Троя,
и лък е десницата стиснала; сабя френгия
като лъскава змия на стан му се вие.

 

И нахлул на света в другостта непонятна,
хероят балкански воюва сърцато
с цяла система от знаци: телесни ухания,
жестове резки, гримаси и звукове странни.

 

(Тук говорим за хомология на дискурсите:
всяка социална практика най-изкусно
се вплита в система от сигнификации,
постигайки тъй дискурсивната си идентификация1.

 

От друга страна, да не забравяме също,
че състоянието на война е иманентно присъщо
на епопейната ситуация според Хегел2,
несъстоима изобщо без него.)

 

Като някакъв колос хероят – трагически сам –
воюва. Врагът е Друг – немец, следователно ням.
И в пространството на културна аглосия
като боздугани кънтят напористи въпроси:

 

Wo ist diese f?r gross Arbeit?… Was ist das?…
Какво ми се правите на славяни, зная ви аз…
(И къщите ви къщи, и жените ви плоски,
пък и не знайте хич да посрещате гости…)

 

Хероят е грозен, епопейно сюблимен –
без лице, биография, възраст и име,
културно врязан в Природата дива,
идеологически конституиращ колектива.

 

Хероят е идеално съвпаднал с ойкумена.
Европа трябва да бъде победена (поне удивена),
за да се състои – чрез литературното aberatio –
безкрайното (въз)раждане на една нация.

 

- - -

 

Но съмна вече. А на Балканите жив е той –
най-културният български герой,
дисеминативният р?ден homo viator –
мил персонаж от абсурдно театро.

 

 

 

 

 

1. Златанов, Бл. Купи ми мамо топ… – Литературен вестник, № 37, 20–26.11.1996, с. 9.
2. Хегел, Г. В. Ф. Естетика. Т. 2, С., 1969, с. 573.

 

 

 

Електронна публикация на 03. юни 2006 г.
Публикация в кн. „Сантиментална география“, Пламен Антов, „Пан“, С., 2000 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]