Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

ПОНЯКОГА КАТО ТРЕВАТА
МЕЖДУ БОРДЮРА И АСФАЛТА

 

Пламен Антов

 

 

 

Алкохолът в жената разцъфва
или жената в алкохола -
понякога като роза в седефена ваза,
понякога като магарешки трън в полето,
понякога като тревата
между бордюра и асфалта.

 

Тя седеше на ръба на фонтана пред театъра "Доня Мария"
и плачеше като дете за
изгубената си обувка.
Самата нощ я държеше внимателно в шепичка
и аз на пръсти отминах.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 12. септември 2006 г.
Публикация в кн. „Лисабон, или Краят на поезията“, Пламен Антов, под печат
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]