Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

ПРЕД ГРОБА НА ЛУИШ ДЕ КАМОЙНШ

 

Пламен Антов

 

 

    Дори от собственото си тяло
    е лишен поетът в мраморния саркофаг.

     

    Една изящна книга, но без стихове,
    казах аз на влизане в манастира „Жеронимуш“.

     

    Не. Стихове без книга,
    момичето до мене възрази.

     

    Като острота без шпага (нали си спомняш)
    като значение без дума.

     

    Dar queria (спомняш си, нали)
    o que deu para dar-se, a natureza…

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 12. септември 2006 г.
Публикация в кн. „Лисабон, или Краят на поезията“, Пламен Антов, под печат
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]