Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

ПОД ЕДНА НЕОНОВА ЛУНА. НЯКЪДЕ

 

Пламен Антов

 

 

 

Най-хубавото е че никога
няма да узная името на момичето
което стоеше голо на балкона
наметнато единствено с дантелата на перилата

 

в тропическата вечер
и светеха гърдите му като очи на котка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 12. септември 2006 г.
Публикация в кн. „Лисабон, или Краят на поезията“, Пламен Антов, под печат
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]