Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

ТОВА НЕ Е ГРАДЪТ, КОЙТО ЩЕ СИ СПОМНЯМ

 

Пламен Антов

 

 

    Това не е градът, който ще си спомням.
    В града, който ще си спомням, никога не съм бил,
    по улиците му не съм вървял
    със сините си кецове и раницата синя, не съм целувал
    момичетата му в таксито
    не съм седял самотен край реката Тежу
    дъждът му не е ресал
    косите ми с неоновите пръсти на нощта
    не съм се изпикавал рано сутрин като куче
    по уличките на “Алфама” –

     

    градът, през който съм преминал,
    не може никога да се превърне в дума
    тъй както сянката на птица – в птица
    и както красотата – във момичешко лице.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. януари 2010 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]