Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Другаде и друг

 

Пламен Антов

 

 

 

На тази тромава трамвайна спирка,
където слънцето е тежко като портокал,
а голямата река все тъй невъзмутима и без памет –

 

те двамата са вкопчани в целувка безпощадна.
Тя – руса, осемнадесетгодишна може би.
Той – също.
Развява африкански вятър късата й рокля
и зървам мургавите й бедра за миг, бикините й бели… После
трамваят идва, после
ги отнася някъде завинаги, а аз
оставам тук, надвесен
над изчезващата сянка на трамвая
върху листа…

 

Какъв е смисълът на този град?
Нима не е създаден той единствено за мен?
Да го погълна с ненаситните си сетива, убия, излича
и построя отново – другаде
и друг… Спасен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. февруари 2010 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]