Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

И семенце във тялото му зрее

 

Пламен Антов

 

 

 

В два часа след полунощ този хотел е най-жив.
Някой кашли в края на коридора,
в съседната стая ритмично се клати леглото,
напомняйки ми за море и кораб,
внезапно изгрухтява тоалетно казанче някъде
като мимолетен водопад,
като гора израства в тишината
гласът зелен на някаква пияна проститутка,
а тук, съвсем наблизо, като тревичка спи момичето,
което в ранния следобед срещнах в парка.
И семенце във тялото му зрее.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. февруари 2010 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]