Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Маска

 

късове от ненаписано стихотворение

 

Пламен Антов

 

 

 

Oh gui`il est triste...
     Яворов

 

    в красива черна дреха
    и куция си крак
    вървя под свода крехък
    кога защо и как

нима ще те излъжа свят нима
ще скрие тази маска на поет
душата ми отсъстваща сама
погълната от хорския безчет

 

покрай напуканата колонада
на църквата с олющена глава
вървеше тя и в миг като менада
открадна бедните ми сетива

    край строгата колона
    тя истинска седи
    и гълъби се ронят
    над строгите гърди

и красотата стича се по тялото
с властта на свличаща се дреха
и кожата й като огледало
повторно ражда този град обречен

 

там край напуканата колонада
на църквата извърнала глава
тя с поглед кратък дяволит открадна
нещастните ми сетива

 

а после силуетът й оранжев
изчезна в карнавалната тълпа
преди да мога да й кажа
че искам да я срещна пак

 

под дрехата си тя ще бъде гола
и докато нахлувам бавно в нея
на дъното на черната гондола
гондолиерът тихо ще ни пее

 

в стаята тясна като света
     обикалям накръст и вия
       о не това не е самота
       а вид самоубийство

 

а после черното й наметало
изчезна в карнавалната тълпа
небето като мокро огледало
погълна този град и пак

    сред хорския безчет
    вървя невидим крехък
    в красива черна дреха
    и маска на поет

 

 

Венеция, пл. Сан Марко
декември 1816

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. юни 2006 г.
Публикация в кн. „Венеция“, Пламен Антов, „Свободно поетическо общество“, С., 1997 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]