Ася Колева

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Думи

 

 

Любов моя,
говори ми за оптимизма и песимизма.
Любов моя,
може ли през това време
да си представям как бавно събличам
Твоето зимно палто,
Твоя зимен пуловер,
Твоята зимна тениска,
Твоите зимни дънки,
Твоите зимни чорапи,
Твоето зимно бельо?

 

Говори ми. Аз те слушам.
И взимам в ръцете си твоите ледени
зачервени ръце.

 

Говори ми. Но моля те.
Не откъсвай поглед от мен.
и от моите зимни напукани устни.
Докато стоплям голите ти ръце.
Докато ти продължаваш да говориш.

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. ноември 2003 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]