Ася Колева

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Неминуемо

 

 

Неминуемо ще дойде ден,
когато един човек ще стане
от мекото кресло
пред открития прозорец.
Ще облече пуловера си.
(Макар че казаха, че ще е слънчево.)
Ще вземе палтото си.
(Зелено.)
И ще излезе.
(Без дори да се погледне в огледалото.)

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. ноември 2003 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]