Ася Колева

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

* * *

 

 

Пръснати по земята.
Семена от древна гора.
Капки от пороя.
Капки от каменната чешма по пътя на пътника.

 

Нека обсъдим всички пътища.
И защо те никога не водят до дъжд.

 

Отморително.
Сбогуване.
Чаша чай от вишни.
И брезентови якички.
Нагодени към сатена на цветя.
Крила
нагодени към рибен гръбнак.

 

Които дали окапват, ще покаже само есента.
Както и на ябълковото дърво цвета през октомври в Мексико.

 

Любима песен, която чуваш случайно.
Толкова по-кърваво червено.

 

Легни и чуй гласа
от земята на моретата.

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. ноември 2003 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]