шизофренен телевизионер
пробива тунели
в черепните ми кости
без болка
носи ножове
вади ми ноктите
безболезнено
смехът му
лъскав
свределите потъват
не ги усещам
„кой съм аз”
питам
„ти си острието”
казва
„хм”
замислям се
не става по-добре
„спокойно”
показва ми свределите
„то не боли”
„ха-ха”
смея се
„харесва ми”
„нали”
усмихва се
„всичко ще е наред”
„то не боли никъде”

точно НИКЪДЕ го няма вече.