Живка Балтаджиева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | нова българска поезия

 

ДРУГО ВРЕМЕ

 

Живка Балтаджиева

 

 

На баща ми

 

Менят се времената, казват, всичко се променя
и току-виж, пристига друго време
с мартеничка на ревера.

 

Менят се времената, казват,
и не искам аз да питам
пресъхналите погледи
дали филиз зелен ще ги примрежи.

 

На пет години бях тогава
и не плаках с другите за Сталин,
аз тичах от площада, с новината, захвърлила бях някъде си
връхната си дреха и дишах, сякаш сън
и лято, лято.

 

На пет години бях тогава. Не, не исках аз да плача.
Заключиха ме в стаята и с ключа в джоба,
умислен, дядо ми в ковачницата слезе.

 

А между нежни светлини зелени, аз виках лудо
на копринените буби: Той
мъртав е. И ей сега ще се завърне тук баща ми. Не зная още
как изглежда, но ви се заклевам, приятел ще ни бъде
и с черничеви листенца ще ви храним двама...

 

В оная стая ли, или в тунела,
свързващ и разделящ световете,
аз викам радостта си и не чувам тъмнината?

 

И колко още виках по-нататък
от ярост. Сред присъствията и отсъствията
тъй болящи. От ярост.
От несбъднатост и жажда.

 

Аз викам.
А безсвястната стена
потупва ме съчувствено по рамото: Ще трябва май
да те осиновя.

 

Аз ли оставам
жива след това? Там,

 

в призмата на стаята, зазидана във времената,
сред сенчест хлорофил и целулоза грапава,
там,
сред мутиращи белтъчини,
където

 

страх и слънце
зениците кълват.

 

 

1988

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. май 2008 г.
Публикация в кн. „Безродни митологии“, Живка Балтаджиева, Изд. „Проксима-РП“, С., 2007 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]