Живка Балтаджиева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | нова българска поезия

 

***

 

Живка Балтаджиева

 

 

И да можех
с трудно дишащите устни на самата златна рибка
да ви пиша,
да ви видя някъде щастливи,
да вървя към вас и да повтарям
не урок, не обещанието изпълнимо, не ласкателствата,
мерени три пъти, след това едва кроени.

 

И животът, ако ний не му приготвяме тигана,
има още да ни изповяда. О,

 

да можех да ви пиша,
със задавените устни на самата златна рибка
да ви пиша,
със самите ви сърца облъскани да пиша,
не със тоя молив, не с перото,
не с натрапчивото аз
на пишеща

 

машинка.

 

 

1980

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. май 2008 г.
Публикация в кн. „Безродни митологии“, Живка Балтаджиева, Изд. „Проксима-РП“, С., 2007 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]