Живка Балтаджиева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | нова българска поезия

 

***

 

Живка Балтаджиева

 

 

Бедни думи, притиснати да избират
между “видях” и “гледането забранено”.
Бедни усещания под камшика
на мълчанието и гърма, нежността и гнева.

 

И нарушението на нормата изтощено.

 

По-човешко би било бряст да бъда в полето,
в сърцето на Сливен,
с корени, впити сто метра дълбоко,
пукнатини да превързвам, океански депресии,
разногласия, извори, от само себе си бликнали.

 

Да се наслаждавам отнесено на Голямата мечка,
кукуряка да вдишвам в проблясъка памет
на една изпарена молекула
вода.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 14. януари 2010 г.
Публикация в кн. „Никога. Други стихове“, Живка Балтаджиева, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2010 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]