Живка Балтаджиева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | нова българска поезия

 

ОМИР

 

Живка Балтаджиева

 

 

Гадаейки
престанах да виждам.

 

И сега се събуждам
в окото
на друг.

 

Даже този пръст,
който изтрива огъня
на сълзата ми
е негов.

 

Гори.

 

И толкова
ме боли,

 

че пея.

 

За да не чувствам.

 

 

2005

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. май 2008 г.
Публикация в кн. „Безродни митологии“, Живка Балтаджиева, Изд. „Проксима-РП“, С., 2007 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]