Живка Балтаджиева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | нова българска поезия

 

***

 

Живка Балтаджиева

 

 

Едва съзираме тъмната зона.
Връчваме автоматично
току-що отсечените монети на погледа
на лодкаря, който ни отвежда
на другия бряг на Стигия.

 

Еstigia, Стигия = Свършек?

 

Има в моя майчин език
още думи, които съвпадат
/звуково?/ /само?/
с тази въздишка навътре.

 

Стихия: бушуващ
природен елемент.
Или стих.
Имат общ корен? Или само общ звук?

 

Как тогава се вливат в Лета, Lethes, Olvido,
Забрава? Петно от метан,
което поглъща светлината в някой залив заглъхнал
на Титан, Касиопея,

 

или в мен.

 

Да спояваш разединеното.

 

Проблем на живота?

 

Проблем на смъртта?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 14. януари 2010 г.
Публикация в кн. „Никога. Други стихове“, Живка Балтаджиева, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2010 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]