Живка Балтаджиева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | нова българска поезия

 

ОРФЕЙ

 

Живка Балтаджиева

 

 

Връщат ми Евридика.
Но няма да видя нейната сянка.

 

Връщат ми Евридика.
Но без спомен за любовта,
която слиза в ада.

 

Връщат ми Евридика.
Но без пътя на отиване и връщане.
Къде? Кой?
Как ще се намеря?

 

Аз ли съм лирата? Със зъби и нокти
ми изтръгват вакханките
тъмните струни.

 

Без памет
не разпознавам светлината,
за която говореха боговете на Тартара
и заклинателните светкавици
на писмената.

 

Връщат ми Евридика.
Но в коя посока
ме следват нейните стъпки?

 

Слязох на собственото си дъно
и сега съм изхвърлен.
Без сянка.
Без поглед.

 

Дори кръвта ми
гори
в рана на Друг.

 

Не страдам.

 

И пея.

 

Защото не чувствам.

 

 

2004

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. май 2008 г.
Публикация в кн. „Безродни митологии“, Живка Балтаджиева, Изд. „Проксима-РП“, С., 2007 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]