Живка Балтаджиева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | нова българска поезия

 

ЯДРЕНО ГРОБИЩЕ

 

Живка Балтаджиева

 

 

      Под моите стъпки  

       

      цъфти ядреното гробище.
      Мирис на пролет
      и синигер
      в ускорените клони.  

       

      Компримирани звукови вълни
      и остранена материя.  

       

      Сякаш някой
      ме диша
      в забравена флейта.  

       

      Без светлина
      и пространство.  

       

      Мутираща мелодия
      между нехармоничните зигзаги
      на космическата хармоника,  

       

      смъртоносна череша, пияна от тежка вода,
      в захапката на верующия пейзаж
      на местната  

       

      Райска градина.  

       

      Седнал на пейката скърцаща един левкемичен ангел,
      останал без ангел пазител, с умиление фантазира 
      ненаситeн Генезис  

       

      в ядреното гробище.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. март 2011 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]