Катя Белчева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | нова българска поезия

 

* * *

 

Катя Белчева

 

 

Вечерта,
когато се върна
за толкова кратко,
бях все още същата като вчера.
Гледах как правят ръб
на най-новия ти костюм
и тъмното ме поглъщаше
от стая в стая.

 

Обещай ми,
като подремнеш на дивана,
поне малко да си поиграем.

 

Утре ще съм пораснала.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. ноември 2008 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]