Бина Калс

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | нова българска поезия

 

Пълнолуние

 

Бина Калс

 

 

Високата вода на пълнолунието
върху гладкия гръб на делфина
в часовете на онази нощ
с безсънието на щурци
и гласове от топли раковини
пощадени от гнева на морето;

 

а аз - край корабите,
търсещи примамливи извивки на брегове -
образи на поне няколко Елени
и моя ангел подложил крилото си,
за да има къде да ме отмори сънят .

 

Тук-там петли под дърветата пеят
и побелява солта на мълчанието -
отровна змия
захапала опашката си с болката:
“не мога да живея без старата си кожа“.

 

Да дойде и остане слънцето,
да отмести плочата на кошмарите,
да ни изкачи нагоре до непозната земя,
където никога не ще се наложи
да целувам морето за сбогом.
Не се смея, защото ми се плаче.
                                                  Но това е друг живот.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. април 2008 г.
Публикация в кн. „Висока вода“, Бина Калс, Изд. „Български писател“, С., 2007 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]