Бина Калс

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска поезия

 

НА ГЕОРГИОС СЕФЕРИС

 

Бина Калс

 

 

Докато пишеш корабни дневници,
гледаш към самотата на отминали пристанища,
след които започват терасовидни поля,
побелели от съкровища
или скелети от сол.

 

Срещаш хора, герои или жертви,
прескачаш с тях предсказания или огън,
за да стигнеш спокойствие,
на което да научиш и чуждата болка,
тежаща като живак под вода.

 

От висящите градини на юга,
отрупани с плодове, сладки от любов,
оставяш място за въпроси
в общата теория на света.

 

 

Прегръщаш статуи без очи,
защото забравени,
историите те натъжават.
Поднасяш им личните си дарове
и виждаш как боговете стоят
с лице към победителите.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. май 2011 г.
Публикация в кн. „12 часа Санторини“, Бина Калс, Изд. ателие „Аб“, С., 2011 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]