Бина Калс

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска поезия

 

НЕМИ БОЖЕСТВА

 

Бина Калс

 

 

Под този мост вълните се пресичат
като яйчена мембрана,
с млечните си зъби прилив напластява

 

желиран агар от водорасли.
Брегът улавя ехото и изпраща морза за спасение.
Потъва просмукана плацента на морето,

 

и с челни сблъсъци търпението на витлата изкушава.
В опасната игра на тази обградена степ
от микенско време се пробужда

 

неподвижността на фара,
така далеч е от представата на еднодневката безустна;
и защо сега си спомням онова упорито суеверие –

 

премазан саламандър, превърнал се във огън,
но нали с него само пиластри
поддържат меланхоличните величия на неми божества.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. май 2011 г.
Публикация в кн. „12 часа Санторини“, Бина Калс, Изд. ателие „Аб“, С., 2011 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]