Бина Калс

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска поезия

 

САТУРНОВА АНАМНЕЗА

 

Бина Калс

 

 

Не бих могла да си измисля по-добра вина,
по-горещ въздух, с който да се издигам;
далеч от посоки,
озвучаващи гърлото на кратер,
далеч от светкавици,
забили котва върху хумус,
хълцащ от напрежението им.

 

Причинявам средната възраст на въздишките си,
съвместими с дънери, притежаващи страх,
чувство за слабост, когато повръщат само корени.
Запушвам си ушите за пътища,
които ми причиняват антигени.

 

Облаци ме наводняват различно,
раздават градини,
претоварени с морска болест.

 

Мълча пред морето,
защото е чувало всичко.
Мълча,
               че съм гореща и студена вода
за сеизмичната почва на инстинктите

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. май 2011 г.
Публикация в кн. „12 часа Санторини“, Бина Калс, Изд. ателие „Аб“, С., 2011 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]