Бина Калс

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска поезия

 

АБЗАЦ ОТ НИЩОТО

 

Бина Калс

 

 

Виждала съм тази сянка, от нощното небе прокудена,
как пада върху розите, човърка раните ми
и крепи тъмната проекция, загледана във пътя.
Мисля си: толкова дръзка е голотата на есента,

 

Касандрите – обречени на недоверие,
а в края си Елените намират Родос и изчезват...
Но името с което не заспивам в този час,
е като стена, застанала пред мен,

 

представите ми като зрели плодове
в начало на среднощна философия окапват.
А толкова море е вперено в очите,
че не чувам раздалечаването на вълните,

 

забравям изпречените ветрове да умилостивя
със спомен от внезапните видения.
Ще стана рано със шума от пътната врата,
като мълния ще се изчезна сред дърветата,

 

и само димът от розите след мен ще духа
като съзаклятие,
един безкрайно бял абзац от нищото.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. май 2011 г.
Публикация в кн. „12 часа Санторини“, Бина Калс, Изд. ателие „Аб“, С., 2011 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]