Бина Калс

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | нова българска поезия

 

Последният изпращач на лятото

 

Бина Калс

 

 

Лятото със златната броня, звънците
и силния мирис на анемони,
излязло от релсите на междуметията,
затворило ни в най-вътрешните стаи
на къщите, безшумни като прилепи.

 

Една нощ някой му заповяда:
“Стига толкова, иди си!”
И си тръгна с реквиема на възрастен щурец
като брашно срещу фунията на вятъра,
с равноправието на всички неща,
които идват и изчезват -
материя на сапунена вода.

 

Помня писъка на корала
в последните летни нощи -
ерозията на растителната му душа
отвън, по плажовете
и срещата му с непозната жена
в чувствено тяло, с поглед на Медуза,
която го превръща в камък.

 

Онова лято, което дойде и си отиде
с последния изпращач, затвори спирките му,
обърна лодките по очи върху пясъка,
след това се изправи срещу мярата на своето дело
и отплува с последната вълна на отлива.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. април 2008 г.
Публикация в кн. „Висока вода“, Бина Калс, Изд. „Български писател“, С., 2007 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]