Бина Калс

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска поезия

 

Е

 

Бина Калс

 

 

чувам това което не мога да забравя
пан когито прочете декарт
и разбра името си и бог
който отвъртял кранчето на силата си
и ни заля с време
пред което всички сме минавали на червено
с двусмислия
от бързина
липса на нещо си
но колко дълго можеш да останеш зелен като хлор
и да не знаеш че това което търсим
Е онова което търсим

 

каква утеха е да отваряш очите на къртиците
да носиш ръкавици с които не можеш да погалиш
да си дърво играещо с огън

 

смъртта в аквариум е не по-малко тъжна
макар плоскодънните гемии
да плуват във вътрешни морета
само там можеш да потопиш възраженията им
които се бунтуват

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. май 2011 г.
Публикация в кн. „12 часа Санторини“, Бина Калс, Изд. ателие „Аб“, С., 2011 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]