Бина Калс

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска поезия

 

ГЕНЕЗИС

 

Бина Калс

 

 

усвоявам облаци във точка на пречупване
покривам се със полюса на източните равноденствия
и се накъсвам на словесни интервали
пустините заселвам с еуфорични дъждове –
охлаждане до водна капка

 

разделите са парников ефект озона отнемат от душата
за да търсиш после кислород
докато някъде звезда избухва върху
тялото на божеството
в кръгове векове и атоми
постоянно се отблъскват и привличат

 

                          г  е  н  е  з  и  с

 

    яйцеклетки във студени ризи
    напоени с безсмъртие
    ръжда от време не търпят

 

разгадаване на хипоталамуса без странични ефекти
защото пожари във вода носят вътрешна утеха

 

з  а  щ  о  т  о   е  почти пространство
когато приближаваш раната
                                        и искрите падат
                                        като пе-
                                                  пе-
                                                  л

 

 

                                                     г  е  н  е  з  и  с    н  а    к  в  а  д   р  а  т

 

 

теории като летища
по които кацат
парчета град
парчета улици
като подводници изплуват
в лицето на годините
                     измерват чистотата на сърцето
                     и вдигат имунната защита

 

о  т  в  ъ  д   г  е  н  е  з  и  с  а
световни формули ме превръщат в неопределеност
мога да бъда на две места
съвпадам със причина и със следствие
плод във корена
корен във плода

 

по посока на живота
светлината се придвижва
като огнестрелен камък
разтягам времето с
айнщайн и релативизъм

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. май 2011 г.
Публикация в кн. „12 часа Санторини“, Бина Калс, Изд. ателие „Аб“, С., 2011 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]