Марин Бодаков

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | съвременна българска литература

 

***

 

Марин Бодаков

 

 

бях малък като сребърна лъжичка
на бедния обяд на всички възрастни
нозете ми не стигаха до пода
но всичко стигаше

 

кому принадлежах така самотен
и кой се забавляваше отчаяно
от тялото ми нощем са излизали
треви и хищници,
но аз не знаех

 

дойде един човек отвори въздуха
разсея ароматите на мъката
погали с палец глинената длан
би писала навярно и така ще е
но си замина

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. август 2007 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]