Марин Бодаков

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | съвременна българска литература

 

play of

 

Марин Бодаков

 

 

тогава бяхме малки лекари
ето моята пишк
               ето твоята пут.. как се пише това
принасяхме сияещи води
           с косите си
миришехме на слава
и после хлътвахме в луната
неотвратимо

 

днес мисля за небесните тела
           единствените сигурни ми близки
за солите на любовта -
крадяхме из балчишките градини,
                                                   не само там

 

днес утре посевите на съня са очертани от езика ми
между бедрата ти

 

                                                 и толкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. август 2007 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]