Марин Бодаков

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | съвременна българска литература

 

***

 

Марин Бодаков

 

 

това е сън
и потните ни мишници
се грижат за дълбоката градина
така ми домилява всичко всичко
така ме изоставя
под бадемите
расте косата ми защо растат краката ми
и пишката дори расте расте
но все по-малък съм и се страхувам
и винаги съм в края на градината
в училищния двор ме бият лошо
да свием най-съдбовните треви
в цигара Яворе

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. август 2007 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]