Марин Бодаков

поезия

Литературен клуб - над 20 години! | страницата на автора | съвременна българска литература

 

после

 

Марин Бодаков

 

 

Когато ме прегръщаше понякога
те бяха жив градински чай Спотайваха
Такива бяха младите ми чувства
Каква дълбока простота Обущата
които свалях "ще останеш ли" "разбира се"
Най-дребните неща успокояваха
Сега си спомням бедния октомври
усмихнат тъжен по-смутен от всякога
И пиша

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. август 2007 г.
©1998-2019 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]