Марин Бодаков

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Из „Наивно изкуство“*

 

Марин Бодаков

 

 

    След дъжд

     

     

    изтъркулени кестени и жълъди,
    издишани фунии светлина -
    и празнична мъгла

     

    защото тъкмо светлината го обърква, лятото
                                                                                            завърта
    лъжичката за чай в устата си
    и очевидно нещичко си мисли,
    какво си мисли

     

     

     

     

     

    Стихът

     

     

    тази пухкава яка ръчичка,
    която остава в ръката ми -
    въпреки че отдавна сме прекосили
    магистралата към училище

     

     

     

     

     

    Овощната градина привечер

     

     

    Тогава мисля за ръцете, докато мият мръсни съдове.
    Движения - внимателни, но бързи.
    Подпухнали възглавници на пръстите.
    Отпуснати без работа, заемат очертанието на бузка.

     

    Ръцете на баща.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

* Из новата книга на Марин Бодаков „Наивно изкуство“,
която предстои да излезе с марката на Издателство „Жанет-45“.

 

 

Електронна публикация на 11. април 2011 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]