След дъжд

 

 

изтъркулени кестени и жълъди,
издишани фунии светлина -
и празнична мъгла

 

защото тъкмо светлината го обърква, лятото
                                                                                        завърта
лъжичката за чай в устата си
и очевидно нещичко си мисли,
какво си мисли

 

 

 

 

 

Стихът

 

 

тази пухкава яка ръчичка,
която остава в ръката ми -
въпреки че отдавна сме прекосили
магистралата към училище

 

 

 

 

 

Овощната градина привечер

 

 

Тогава мисля за ръцете, докато мият мръсни съдове.
Движения - внимателни, но бързи.
Подпухнали възглавници на пръстите.
Отпуснати без работа, заемат очертанието на бузка.

 

Ръцете на баща.

---

^* Из новата книга на Марин Бодаков „Наивно изкуство“,
която предстои да излезе с марката на Издателство „Жанет-45“.