Цочо Бояджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска поезия

 

Болничен прозорец

 

Цочо Бояджиев

 

 

възможно е
лицето зад стъклото да е моето
защото помня голите дървета в парка
свистенето на гумите заглъхващия смях
и нервното стакато на дъжда
върху перваза

 

светът е ясно разделен на две
дори да не признавам тази разлика

 

и само не е ясно от какво расте брадата
щом мястото под миглите е сухо
а сълзите се стичат по прозореца
отвън

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. април 2004 г.
Публикация в кн. „Прозорец на север“, Цочо Бояджиев, Изд. ателие Аб, С., 2002 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]