Цочо Бояджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска поезия

 

Чакалня

 

Цочо Бояджиев

 

 

часовникът е без стрелки
така че можеш да седиш и с гръб към времето
тревата между коловозите и без това отрича всички разписания
възможно е да мине облакът привечер
                          но мъдро е да приглушиш надеждата
ако си свикнал с неговото своенравие

 

дори да се яви
камбанката най-вероятно ще държи езика си зад зъбите
уверена че няма място за гласа й в партитурата на тишината
пък и нелепо е да се ослушваш за послания
щом ти си посрещачът пътникът и кантонерът

 

не можеш да свидетелстваш за рана там където няма белег
или да обвиниш тополите за острите резци на сенките
следобед е
това е крайна гара
за да си тръгнал трябва да пристигнеш

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. април 2004 г.
Публикация в кн. „Прозорец на север“, Цочо Бояджиев, Изд. ателие Аб, С., 2002 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]