Цочо Бояджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска поезия

 

Долната земя

 

Цочо Бояджиев

 

 

Понеже в стаята ми свърши въздухът и времето
заглади неусетно ръбовете на пространството
(така че искам ли да кажа "тук", изричам "някога") -
ти трябваше да си отидеш, мила.
И ти отчаяно се вкопчи в милосърдната
ръка на стълбата, която те изтръгна
от сънищата ми и те поведе
по стръмните си стъпала надолу
към двора, улицата, гарата или (ако затворим
очи и си припомним верните названия)
към Долната земя...

 

Но аз не вярвам във това спасение!

 

Защото в Долната земя изгрява слънцето
от изток всяка сутрин и отлитат
на юг ятата винаги наесен,
каруцата не се запряга никога пред коня,
частта не може да е равна с цялото,
под моста Мирабо не се обръща Сена
с лице към изворите си, Давид е жалък
пред Голиат с нелепата си прашка
и всяко нещо има времето си...

 

От което следва,
че там със теб не можем да се срещнем.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 22. декември 2003 г.
Публикация в кн. "Пастир на думи", Цочо Бояджиев, 2000 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]