Цочо Бояджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска поезия

 

Елегия

 

Цочо Бояджиев

 

 

Мила моя, аз отново съм в Рим и отново съм пред Фонтани
ди Треви. Слънцето всеки миг ще залезе, но никой
от насядалите наоколо събирачи на залези не изглежда засегнат
от скандалната краткост на времето. Защото водата
е, разбира се, знак за неуловимото, но и обещание
за повторимост.
А и този град по определние не може да има
сетива за нашите малки преходности. Твърде плътен е
щитът на вечността му пред стрелите на мигновенията.
                               И това, че те няма
на пейката срещу водоскоците, не е в състояние да обезсмисли
завръщането на никого... Освен може би на мъжа до колоната,
който бавно прибира във джоба си ненужната вече монета.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. април 2004 г.
Публикация в кн. „Прозорец на север“, Цочо Бояджиев, Изд. ателие Аб, С., 2002 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]