Цочо Бояджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска поезия

 

Дъжд в Елена

 

Цочо Бояджиев

 

 

Този дъжд вече трети ден опровергава
закона на гравитацията. Водните капки не падат
отвесно, а прииждат отвсякъде - лазят по покривите,
промъкват се край оградите, трият мократа си

 

козина в праговете на тежките порти...
В такива дни душата се свива безпомощно
в убежището на много пъти препрочитани книги,
в укритието на незначителни разговори, но нищо

 

не може да ни защити от настъпващата от всички
страни меланхолия. Защото прокъснало се е ситото,
с което сме се опитвали да задържим извън нас
онова, което е всъщност животът - в това число и безсънните

 

часове на страданието. Сега най-сетне сме уязвими
за стаената в ъглите на стаята нелюбов, за незримата
сянка на самотата, за скритите ръбове
на предателството, за словата, внезапно загърбили

 

някогашните си толкова ясни значения...
Трети ден без почивка дъжд вали в Елена.
Трети ден неумолимата му артилерия срива
заградните валове на ежедневните грижи,

 

на привичните жестове и повторимите думи.
Все по-безлюдни са пространствата помежду ни.
Все по-раними - душите ни. Все по-малко величие
има в самотността ни. Ние бавно събличаме

 

наметалата на мъдростта и на опита, грозната броня
на всепобеждаващата до вчера ирония.
И едва под властта на този безкраен дъжд заприличваме
на себе си - такива, каквито можем да бъдем обичани.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 28. септември 2003 г.
Публикация в кн. „Пастир на думи“, Цочо Бояджиев, 2000 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]