Цочо Бояджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска поезия

 

Ендшпил

 

(танцов етюд за самотни царе)

 

Цочо Бояджиев

 

 

След дългата игра (усмивките, сълзите,
обърканите обяснения, писмата
без обръщение, вечерите на свещи
и всичко друго, за което няма смисъл
даже да си спомням)

 

оставаме съединени само
със празното квадратче помежду ни,
което никога не можем да пристъпим -

 

докато свършат дните ни
или единият от двама ни се осмели
да пренебрегне правилата на играта.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 22. декември 2003 г.
Публикация в кн. „Пастир на думи“, Цочо Бояджиев, 2000 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]