Цочо Бояджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска поезия

 

Стара ирландска песен

 

Цочо Бояджиев

 

 

Във случай като този изход е Австралия.
И бих отплавал още утре, но годините
отдавна с острите си зъби са оглозгали
докрай спасителните кораби, закотвени
във старото пристанище на Плимут.

 

Та значи трябва да се примиря с познатата
мелодия на ежедневието... Ала всъщност
е все едно дали ще бъда никой в пустинята
или сред многолюдната тълпа край гарата.
Защото щом не съм животът ви до лекото
потрепване на миглите преди заспиване -
съм никой.

 

И аз се стапям в тъмните прозорци,
контурите на сянката ми се разтварят
във входовете, край които глъхнат
спокойните ми стъпки - и за да запазя
поне отломък от това, което беше всичко
за вас (така ме уверявахте), оставам
завинаги покорен ваш слуга, госпожо.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 22. декември 2003 г.
Публикация в кн. „Пастир на думи“, Цочо Бояджиев, 2000 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]