Цочо Бояджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска поезия

 

* * *

 

Цочо Бояджиев

 

 

Когато и за мене спре каруцата, запрегната
с два бели и два черни коня (мисля,
че това ще е най-справедливо),
надявам се в последния момент от джоба ми
да падне нещо във тревата, за да не отмина
съвсем незабелязано в отвъдното.

 

То може да е незначително, например моливът
с изгризания край или ключът за никога
несъществувалия наш дом или даже нещо,
което няма как да придобие ясна форма -

 

като прозрачаната мъгла в полето вечер,
увиваща се край нозете ти така,
като че иска да докосне с устни
почти невидимия белег над коляното.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 28. септември 2003 г.
Публикация в кн. „Пастир на думи“, Цочо Бояджиев, 2000 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]