Цочо Бояджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска поезия

 

Ноември

 

Цочо Бояджиев

 

 

Не ни напуска слънцето, но пръстите ни вече знаят, че не е за дълго.
Ако оградата е паднала, не ще ни стигне време да я вдигнем.
Така че искаме ли да останем още, трябва да успеем да преглътнем
костта от рибата на сънищата
                            и гръбнака на очакването да прегризем.

 

Най-важното е да научим азбуката на отсамното,
                                  за да не ни подмамят
горчивите слова на вятъра и твърдото седло на гърбавия облак.
Дори да се развие неусетно грапавата макара на болната ни памет,
каруцата с чергилото на лятото не бива да прехвърля склона.

 

Едва когато раната ни хване ръб и се обажда рядко само нощем,
ще разберем, че вярното изкуство е не да станем, а да бъдем.
Но някой е откъснал предвидливо точно тази страница.

 

И затова не сме прочели формулата, по която да отсъдим
какво си мисли онзи, дето се е взрял в самотните пространства
от другата страна и гали машинално дървения парапет на моста.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. април 2004 г.
Публикация в кн. „Прозорец на север“, Цочо Бояджиев, Изд. ателие Аб, С., 2002 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]