Цочо Бояджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска поезия

 

Опит за оправдание

 

Цочо Бояджиев

 

 

Изглежда,
че такава е съдбата ми,
любима -
да съм пастир на думи.

 

Добре си спомням как вълнуваха душата ти.
И даже тялото ти засияваше под ласките им
като окъпано в роса.

 

Недосегаема си днес за тях.
Но аз събирам
из сухата пустиня на тъгата си
разпръснати отломки от онези
всесилни някогашни изречения:

 

хълм привечер... следа от дъжд...
път между слънчогледи... мирис
на догоряващ огън... звън
на камбана в ниското... пчела,
влетяла в притъмнялата ни стая...
потръпването в съня ти...
моя...
един [ствена]...
люб [ов]...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 28. септември 2003 г.
Публикация в кн. "Пастир на думи", Цочо Бояджиев, 2000 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]