Цочо Бояджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска поезия

 

Опит за предупреждение

 

Цочо Бояджиев

 

 

като вселената
и самотата
е способна да се разширява

 

ето
безплътната й сянка се промъква
на пръсти през лозята неумело
прехвърля трънения плет и продължава
накуцвайки към къщата под хълма
към нашето последно обиталище

 

не можем да я спрем а и къде ли
лежат захвърлени старинните доспехи
на думите

 

когато най-накрая
премине прелеза тя ще е вече
безмилостният епитет на всичко

 

и даже леката насмешка във очите ти
ще носи белега от острите й зъби

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. април 2004 г.
Публикация в кн. „Прозорец на север“, Цочо Бояджиев, Изд. ателие Аб, С., 2002 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]