Цочо Бояджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска поезия

 

* * *

 

Цочо Бояджиев

 

 

Последната надежда за спасение
на любовта ни е -
да те отмисля от пейзажа...

 

Например чрез такова заклинание:

 

Над тебе никога не е валял
във Шартър
ноемврийски дъжд.
Лъчът на никой Амстердамски залез
не е угасвал
във зениците ти.
Вечерните мелодии на Мюнстер
не вплитат
звуците на твоя глас.
Премръзналите ти ръце не са се грели
от чашката кафе
на Понте Векио...

 

Душата ми не е била
единствено убежище
за твоите мечти...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 28. септември 2003 г.
Публикация в кн. "Пастир на думи", Цочо Бояджиев, 2000 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]