Цочо Бояджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска поезия

 

***

 

Цочо Бояджиев

 

 

С октомври встъпваме в сезона на отсъствията.
На птиците, разбира се, и на зеленото в пейзажа,
но и на дамата каро в колодата
на идващите дни.

 

По-ясно става случващото се със нас, но и по-трудно дишаме
в пространството, освободено от заемащите го предмети.
И пътищата са за всякъде, но няма как да тръгнем,
щом нищо повече не отличава юг от север.

 

Защото тя бе всичко. Тя бе въздухът и пътят,
леглото, масата, откъртеният ъгъл на перваза,
докосването, шепотът, прегръдката, сънят -

 

надеждата, опровергавана сега от парцаливото плашило,
изправено безсмислено сред изгорелите стърнища.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. април 2004 г.
Публикация в кн. "Пастир на думи", Цочо Бояджиев, 2000 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]