Цочо Бояджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска поезия

 

Шаривари

 

Цочо Бояджиев

 

 

О, тази нощ (в която спуканата делва
ще е покрита от капак без дръжка)
ще се примъкнат в двора всички котки,
след тях кварталният пияница, ченгето
(уволнено от служба), Маргарита
(която не е чувала за Фауст) - и аз,
отдавна неспособен да отлепвам
усмихнатата маска от лицето си.

 

А после ще се довлекат другите.
Ще стане невъзможо да отделям
във въртележката на думите зърната
на смисъла, неясните послания
на погледите, знака на смеха
или на пошлото докосване с коляно.
Мълчанието на звездите ще е равно
на дрезгавия глас на Коко и на трясък
от хвърлена във тъмното бутилка.
И шепотът на трепетликите ше бъде
като от колелата на каруца
върху приведения гръб на калдаръма...
Докато всичко не се смеси с всичко
и не призная всичко за възможно -

 

дори това, във някой ъгъл на душата
да бъде плач и скърцане със зъби.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 22. декември 2003 г.
Публикация в кн. „Пастир на думи“, Цочо Бояджиев, 2000 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]