Цочо Бояджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска поезия

 

Този ден

 

Цочо Бояджиев

 

 

Този ден сега не може да бъде отличен от другите дни в календара.
Беше - разбира се - вторник, беше през март, но можеше да е сряда,
петък или, да кажем, неделя и край прогизналите от дъжд огради
вятърът да разкъсва със зъби пъстрата рокля на листопада.

 

След любовта времето сменя неочаквано цветовете си.
Всеки може да е всеки друг, само черният никога не просветлява в синьо.
Грубата четка на болката постепенно изтрива контурите на часовете -
и Петър чак след трети петли ще се отрече от Спасителя.

 

Смешен е опитът на часовника да подреди в някаква цялост безплътните
разпръснати под краката ни мигове... Горчивият опит ни учи,
че - колкото и да се измъчваме от догадки, колкото и да се самозалъгваме -
всичко, което ще дойде след любовта, вече се е случило.

 

В невидим за нас миг, отдавна, стрелките на бъдещето са спрени.
Но сетне безкрайно дълго в опустошения ни живот се отронват
бавните дни на измени и на предателства, които всъщност не са истинско време,
а само незначими подробности от скандалната хроника.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. април 2004 г.
Публикация в кн. „Пастир на думи“, Цочо Бояджиев, 2000 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]