Цочо Бояджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска поезия

 

Урок по граматика

 

Цочо Бояджиев

 

 

Днес се уча да изговарям отново - буква по буква - името на самотата.

 

С - като ранена луна, бавно издъхваща сред небесните пясъци.

 

А - като първия вик, сбрал във себе си всички познати само на нас думи, които вече са лишени от смисъл.

 

М - като шпиловете на готическа катедрала, във която напразно ще диря утеха.

 

О - като пустотата, към която не смеехме да погледнем, но чийто леден дъх долавях дори в най-горещите ни следобеди.

 

Т - като звука, който - помня - познавах, който някога съм произнасял: но тогава той значеше "ти", а не "тя".

 

А - като начало на немотата ми.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. април 2004 г.
Публикация в кн. „Пастир на думи“, Цочо Бояджиев, 2000 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]