Цочо Бояджиев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска поезия

 

* * *

 

Цочо Бояджиев

 

 

На В. Н.

 

В минути на униние, когато зад прозореца дъждът
на късния следобед през ноември изравнява
което е било със невъзможното, когато няма
непроходима граница - останала без дъх,
душата търси да се улови за нещо видимо и плътно.
Защото бездна е под нея, а навън е хлъзгаво.

 

В грапавините на предметите се впиват котвите
на сетивата й, за да я удържат в отсамното.
И думите, които още бродят в паметта й, са
единствено за постижимото на допир:
дърво, картина, книга, нож, камина, врана,
прах, свещ, чадър, перваз, крило на ангел...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 28. септември 2003 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]